Времето притежава недостатъка да заличава. То изтрива от паметта ни спомени за отминали времена и събития, за стара слава, за хора, допринесли с творчеството си за културата на страната ни, за герои, дали живота си по бойните полета. Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България и името му заслужава да бъде почетено и възродено. Днес се навършват 104 години от неговата смърт.
За писателя Владимир Мусаков се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години, преди да успее да развие своя талант, да създаде семейство и потомство. Роден е на 25 октомври 1887 г. в София, завършва Първа мъжка гимназия и записва право в Софийския университет. След като студентите освиркват Фердинанд при откриването на Народния театър през 1907 г. и университетът е закрит за шест месеца, бъдещият юрист заминава за Русия, където освен право изучава държавни и финансови науки в Юридическия факултет на Московския държавен университет. По това време вече знае немски, френски и руски.
Студентските си години посвещава освен на учене, на пътешествия и писане. Пътува из Финландия, Румъния, Турция, сътрудничи на вестниците „Ден“, „Балканска трибуна“, „Поща“, „Дневник“. В Русия Владимир започва да пише, но първите му успехи идват в България, където се връща след дипломирането си през 1912 г.
Завръща се в София и започва своя адвокатска практика. Той е един от основателите на адвокатското дружество.
Записва се да учи и в Школата за запасни офицери, която завършва през 1915 г. След започването на Първата световна война е произведен в чин подпоручик и мобилизиран. Първоначално е изпратен на Южния фронт, където се сражава със сръбските войски в Сърбия. По-късно е прехвърлен на Добруджанския фронт. Там, на 19 септември 1916 г., при с. Кокарджа, е ранен тежко с два куршума в левия крак и един в лявата ръка. Десет дни по-късно, на 29 септември, издъхва във военната болница, разкрита в училището на село (сега град) Алфатар, от раните си и от тетанус. Гробът му е тук, в двора на черквата „Св. Троица“.
Именно на фронта, в окопите, Мусаков създава книгата, с която остава в родната литература – малкият сборник „Кървави петна“. Написана е като писма от личен дневник. И е определена като най-значителното, реалистично, антивоенно произведение на автора
Пак на фронта, той започва и роман под заглавие „Яна“. Други негови произведения, писани преди това, са драмата в 3 действия „Далила“, драматическата поема в 4 картини „Сатанаил“, останала недовършена, приказките, напомнящи с нещо Оскар Уайлд, стихове в проза, импресии, статии.
Името на писателя, произведен посмъртно в чин поручик, е било изписано върху стените на мемориала на Първи и Шести пехотен полк, намирал се на мястото на разрушения паметник "1300 години България" пред Националния дворец на културата в София.