1 Декември - Международен ден за борба със СПИН

27/11/2013

  ОБЩИНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЧК - АЛФАТАР

        гр. Алфатар, община Алфатар, обл. Силистра, ул. Йордан Петров 6,
тел.: 086 811 613
 
 
    На 1-ви декември отбелязваме Световния ден за борба със СПИН.
Тази година това се случва за 25-ти път. През 1988 г. Световната здравна организация, в стремежа си да насочи общественото внимание към проблемите на ХИВ/СПИН и да подчертае необходимостта от подкрепа и разбиране за хората, живеещи с ХИВ, обявява 1-ви декември за Световен ден за борба със СПИН.
През последните 24 години, този ден се утвърждава като един от най-успешните здравни дни в световната история. Понастоящем той е признат и се отбелязва в над повече от 190 държави по света. Новият слоган на Световната кампания за борба с ХИВ/СПИН за периода 2011-2015 г. е:
   „Да сведем до нула”(Getting to zero). Той отразява новата визия на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН за постигане на нулева честота на новите случаи на ХИВ инфекция, нулева дискриминация и нулева смъртност, свързана със СПИН, до 2015 г. (Zero new HIV infections. Zero discrimination. Zero AIDS-related deaths).
В България към 13.08.2013 г. официално в Министерство на здравеопазването са регистрирани 1753 ХИВ-позитивни лица.
    От началото на годината са регистрирани 123 нови случая на ХИВ инфекция. През последните години се запазва тенденцията броят на ново регистрираните мъже да е почти три пъти по-голям от броя на ново регистрираните жени. И през тази година 97 от новооткритите ХИВ-позитивни са мъже, а 26 - жени.
Ново регистрираните случаи се концентрират основно в по-големите области на страната, където и броят на изследваните лица е най-висок: София град, Пловдив и Варна. През периода 2004 - 2011 г. тенденцията е в посока на увеличаване на новите случаи на ХИВ инфекция сред инжекционно употребяващите наркотици, като през 2011 г. те са 32% от броя на всички ново регистрирани лица. Данните показват, че през 2012 г. техният относителен дял намалява до 25,4%. През изминалата година обаче се наблюдава увеличаване на разпространението на ХИВ сред друга уязвима група - мъжете, които имат сексуални контакти с други мъже. В същото време продължава положителната тенденция на намаляване на броя на ново инфектираните с ХИВ млади хора в България.
   През 2013 г. Министерство на здравеопазването е осигурило средства за закупуване на 23 медикамента за лечение на ХИВ на обща стойност близо 13 милиона лв. За гарантиране непрекъснатостта на лечението със средства от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария бе създаден и Оперативен резерв от антиретровирусни медикаменти на стойност около 1 милион лева. Разкрити са 5 специализирани центъра за лечение на ХИВ/СПИН в страната към инфекциозните клиники в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. През първото тримесечие на 2013 г. антиретровирусно лечение е осигурено на общо 555 пациенти: в София на 366, в Пловдив на 106, във Варна на 81 и в Стара Загора на 2.
 
   Какво трябва да знам за ХИВ и СПИН
   ХИВ е вирус, който атакува имунната (защитна) система на човека, така че тя не може да осигури защита на организма срещу болести и инфекции. Крайната фаза на ХИВ-инфекцията е СПИН.
СПИН означава Синдром на придобита имунна недостатъчност - развива се при инфектиране с човешки имунодефицитен вирус, или ХИВ. След инфектирането с ХИВ човек може да живее с вируса в кръвта си в продължение на години и да се чувства здрав дълго след като този вирус е попаднал в организма.
Заболяването е пандемично разпространено в целия свят. Счита се, че в света заразените с ХИВ са около 33 милиона, като най-голям е броят на заразените в страни от Африка, Азия и Латинска Америка. В България регистрираните случаи през последните години нарастват, като броят на официално регистрираните ХИВ-позитивни лица у нас към месец май 2010 г. е 1160. Тази статистика не отразява реалната картина на разпространение на ХИВ в страната. Счита се, че вероятният брой на инфектираните е около 4 000.

 

  Как се предава ХИВ?

Вирусът се предава от човек на човек. ХИВ се съдържа във всички телесни течности в различна концентрация. За да предизвика заразяване той трябва да бъде в достатъчно количество, т.е. концентрацията му да бъде достатъчно висока.ХИВ се съдържа в концентрация, която може да предизвика заразяване в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните секрети и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране. Обикновените социални контакти с ХИВ-позитивни хора не носят риск от заразяване. Такъв риск съществува само при сексуален контакт със заразени лица и при контакт с кръв и тъкани на такива хора.
 
Основните механизми за предаване на ХИВ са:
  • Сексуален път на предаване – при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс.
  • Инжекционен и инструментален път на предаване - чрез инфектирани игли, спринцовки и др. Това е чест механизъм на инфектиране при медицински работници и лица, употребяващи инжекционно наркотици.
  • Трансмисивен път на предаване (при преливане на инфектирана кръв и кръвни компоненти). Поради провеждането на системен ХИВ скрининг, рискът от предаване на вируса чрез кръвопреливане е много малък (оценява се на 1:100 000 за всяко кръвопреливане). В развиващите се страни обаче, този риск е по-висок.
  • Възможно е предаване на ХИВ от бременна жена на плода й, както по време на бременността чрез общата кръвоносна съдова система, така и в хода на раждането или при кърмене. Възможността майката, носителка на ХИВ, да роди здраво дете е до 98%, ако жената провежда антиретровирусно лечение по време на бременността и раждането и спазва препоръките на лекаря си относно раждането и кърменето.

  

    Симптоми на ХИВ и СПИН

   ХИВ-инфекцията е бавно развиващо се и прогресиращо заболяване, което преминава през няколко стадия, докато причини СПИН.Естественият ход на инфекцията с ХИВ може да се раздели на 3 периода:
 
   Първична или остра ХИВ-инфекция– това е периодът на първите две до четири седмици след заразяването с ХИВ. През тази фаза вирусът се размножава активно в организма, а симптоми са налице при около 50-70% от заразените. Оплакванията са неспецифични и често наподобяват тези на грипа: висока температура, главоболие, болки в мускулите и ставите, отпадналост, гадене, повръщане, диария, увеличени лимфни възли, възможно е поява на несърбящ бързопреходен обрив по тялото.
Продължителността на този период е около 1 месец. През това време заразените най-често не подозират за наличието на ХИВ-инфекция, а същевременно вирусът се намира в големи количества в кръвта им и гениталните секрети, поради което и рискът за предаване на инфекцията е голям. Обикновено в тази фаза никой не обвързва оплакванията с диагнозата ХИВ-инфекция. Ако бъде направен тест за ХИВ, той ще бъде отрицателен или неопределен.
   Безсимптомна (латентна) фаза.При повечето инфектирани с ХИВ, първичната (остра) ХИВ-инфекция е последвана от дълъг, безсимптомен период със средна продължителност около 10 години. При подходящо лечение този период може да бъде удължен. Обикновено не се наблюдават оплаквания или симптомите са леко проявени - лесна уморяемост, увеличени лимфни възли. Характерен за тази фаза е спадът на броя на CD 4+ T-лимфоцитите (Т-хелпери), които са с ключова роля за функциите на имунната система. В този стадий единственият начин, по който човек може да разбере, че е заразен, е да си направи кръвен тест за ХИВ.
   Стадий на развит Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН)– това е последният стадий на заболяването, в който имунната система е тежко увредена. При спадане на броя на CD4+ лимфоцитите под критичния праг от 200 в микролитър кръв, се разгръща картината на т.нар СПИН-дефинирано състояние. Развитието на СПИН се бележи от появата на инфекции, чиито причинители не биха предизвикали заболяване у хора с нормално функционираща имунна система (т. нар. опортюнистични инфекции). При заразените с ХИВ опортюнистични инфекции се развиват след като нивото на CD4+ лимфоцитите спадне между 1000 и 200 клетки в микролитър кръв. Развиват се различни бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции (гъбичката кандида, хистоплазма и кокцидомицес, вирусът на обикновения херпес, цитомегаловирус, микобактерий авиум и паразитът пневмоцистус карини и др.). Болните от СПИН са силно предразположени към някои видове злокачествени (ракови) заболявания – неходжкинови лимфоми, сарком на Капоши и др.
 
   Най-честите симптоми при СПИН са:
  • трайно повишена температура и тежко главоболие
  • гадене, болки в корема и повръщане
  • тежка и постоянна диария
  • загуба на тегло (синдром на изчерпване)
  • пневмония и други белодробни заболявания
  • кашлица, недостиг на въздух
  • възпаление на очите с отслабване или загуба на зрението
  • развитие на менингит или други мозъчни възпаления
  • мускулна слабост, болки по мускулите
  • нарушена походка, парализи
  • промени в поведението, отслабване на паметта и др.
  • припадъци, кома
   Белодробни заболявания и инфекции, които могат да бъдат индикация за наличие на ХИВ-инфекция (в тези случаи е добре на пациента да се препоръча да се изследва за ХИВ):
  • Бактериални: Streptococcus pneumoniae, Haemofilus influenze, Грам отрицателни бактерии (Pseudomonas aeruginosa, Klepsiella pneumoniae, Staphilococcus aureus)
  • Микробактериални: Mycobacterium tuberculosis, Mycobacterium avium-intracellulare
  • Гъбични: Pneumocystis jirovecii, Iryptococcus neoformans, Candida species
  • Вирусни: Cytomegalovirous, Herpes simlex virous
  • Паразитни: Toxoplasma gondii, Strongyloides stercoralis
  • Неоплазми: Сарком на Капоши, Неходжкинов лимфом
  • Други респираторни заболявания: Инфекция на горния отдел на дихателната система, синузит, фарингит, интерстициална лимфоцитна пневмония, неспецифична интерстициална пневмония, остър бронхит

 

  Къде и как да се изследвам?

   ХИВ-инфекцията се доказва чрез установяване наличието на специфични антитела в кръвта, насочени срещу ХИВ. Времето за поява на антитела (позитивиране на теста) е средно от около 30 до 90 дни след инфектиране с вируса. Тъй като резултатът от изследването може да не установи наскоро придобита инфекция, при съмнение за рисков контакт е желателно да се изчака 3 месеца, преди да се изследвате. Според някои проучвания, в редки случаи, при налична ХИВ- инфекция тестът може да се позитивира едва след 6 месеца.
Може да проверите своя ХИВ статус в:
 
    1. Kaбинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС) – те си остават най-добрата опция, защото само там пациентите могат да получат подходяща консултация от специално обучени специалисти преди и след изследването. Освен това анонимността е гарантирана, а кабинети има на 19 места в България.
 
   2. Лаборатория – разултатите от лабораториите са надеждни, поради използваната методика и апаратура, но не винаги може да се гарантира анонимност и подходяща консултация преди и след тестването.
 
   3. Тест, закупен от аптеката и извършен от медицинско лице – резултатите са бързи и надеждни, но всеки положителен резултат изисква потвърдителни тестове в лаборатория. Пациентът има свободата сам да избере кое медицинско лице да извърши теста – личният лекар, медицинската сетра, на която има доверие, лаборант или друго лице с медицински познания. Всеки тестов комплект разполага с подробни схематични инструкции както за извършването на теста, така и за тълкуването на резултатите. Но въпреки това е възможно, ако медицинското лице не разполага с достатъчно опит, резултатите да бъдат неправилно интерпретирани.
 
    РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ ОТ ОБЩИНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЧК, С ПОДКРЕПАТА НА МКБППМН И ОБЩИНА АЛФАТАР.
 
 
 
 
 

Прикачени файлове