История

24/6/2015

Община Алфатар има богати културно-исторически традиции. Най-ранните археологически факти за обитаване на района са от късната новокаменна епоха - VI х.пр.Хр. Жителите на Общината са наследници на трако-гети, римляни, византийци. Достоверни сведения за духовния живот на това население черпим от откритите руини по селища, гробни могили и скални светилища.

Истинската писмена история на Алфатар и района започва с завладяването му от тракийските племена. Достоверни сведения за живота на местното население черпим от откритите надгробни могили и скални светилища.

През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа с характерно за периода строителство на крепости: крепостта "Палматис" и римското селище в местността "Геленджика".

През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на Българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър /през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси/. Открити са останки от каменна крепост в местността "Килник" /военностратегически, административен и религиозен център/, средновековни селища и крепости в местностите "Караула", "Сухата чешма", както и монашеска колония по сухоречието "Канагьол" - съсредоточие на скални манастири, датирани към Х в.

За епохата на Второто българско царство в този район липсват сериозни методически проучвания.

През годините на османското потисничество, Алфатар е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Според не напълно потвърдени данни в началото на османската експанзия, селото е наброявало повече от 700 къщи. Най-ранният документ /от 1573-1574 г./ показва, че населението е чисто българско. Като такова то се запазва до Освобождението.

През втората половина на ХV-ХVІІ в. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко.

След Освобождението, само за 18 години населението на Алфатар се удвоява. Към 1895 г. то наброява 2 426 жители. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център.

По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава.

В края на Междусъюзническата война Южна Добруджа е завзета от Кралска Румъния. Румънските управляващите среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на романизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население.

По значими разкрити паметници и културни факти са:

  • Откритите руини на антични селища до гр. Алфатар, с. Цар Асен, с. Васил Левски, с. Бистра;
  • Надгробни могили до с. Цар Асен;
  • Тракийски могилен некропол до с. Бистра /ІV-V в. - открит е керамичен материал/;
  • Тракийско скално светилище до с. Васил Левски /ІV в.пр.Хр.-ІІ в.сл.Хр./;
  • Римска крепост в местността Караула до гр. Алфатар;
  • Старобългарски скални манастири до гр. Алфатар /Х в. - открити са рисунки-графити/;
  • Раннобългарска крепост между гр. Алфатар и с. Цар Асен /Х в./.